Източник на снимката: startphoto.bg🏟️България срещу Турция: вековно съперничество и непоклатим домакински рекорд
99 години история, първи официален мач с квалификационен характер и нито една загуба у дома
- 11/10/2025
Световната квалификация между България и Турция на стадион „Васил Левски“ ще бъде 24-ият мач в историята между двете държави. Балансът е положителен за трикольорите – 10 победи, 6 равенства и 7 загуби, при голова разлика 42:34 в полза на България. Любопитното е, че нито един от предишните 23 двубоя не е бил с квалификационен характер – повечето са приятелски срещи (17 на брой), пет са били за Балканската купа (една от тях се води за Купата на Българския олимпийски комитет), а един е бил част от олимпийския турнир през 1960 година в италианския град Гросето.
До момента в България са се изиграли 9 срещи, в Турция – 12, а две са били на неутрален терен. Статистиката сочи, че нашият тим никога не е губил като домакин – 6 победи и 3 равенства при голова разлика 27:11. Един от двубоите е бил в Стара Загора (0:0), а останалите осем са се провели в София. В южната ни съседка балансът е 6 победи за домакините, 3 равенства и 3 успеха за България при голова разлика 21:12, докато на неутрален терен двете страни си разменят по една победа.
Първият сблъсък между България и Турция датира от 10 април 1925 година на стадион „Таксим“ в Истанбул пред 4 000 зрители. Срещата завършва 2:1 за домакините, а първият гол в историята на националния ни отбор е дело на Никола Мутафчиев – Колишчето, родом от Стара Загора и играч на Левски. Тогава наставник на тима е австриецът Щейскал, а това е едва третият официален мач в историята на българския национален отбор.
Първата победа за България идва шест години по-късно – на 27 септември 1931 година. На стадион „Юнак“ в София трикольорите печелят с 5:1 в мач за Балканската купа. Головете реализират Михайло Лозанов (4) и Асен Пешев (1). Именно този резултат, заедно с още една победа с 5:1 през 1974 година, остава най-убедителният в историята на сблъсъците с Турция. Най-тежкото поражение е регистрирано на 18 април 1973 г. в Измир – 2:5 за домакините. Двубоят е част от Балканското първенство, а съставът на Христо Младенов тогава е бил предимно от млади играчи до 23 години, подсилен с футболисти извън плановете за решаващата световна квалификация срещу Португалия, която България печели две седмици по-късно с 2:1.
Сред любопитните статистики, предоставени в текст на колегите от "Тема Спорт", е фактът, че България е реализирала само две дузпи в тези срещи – чрез Асен Пешев и Атанас Александров, докато единствената отсъдена за Турция е пропусната. С най-много мачове за България срещу Турция – по пет, са Иван Димитров, Тодор Диев и Павел Панов. Сред водещите ни голмайстори в това съперничество личат имената на Христо Бонев и Спас Дебърски – всеки с по три гола, а след тях идват Панчев, Пешев, Стоянов, Люцканов, Панов, Желязков и Бербатов с по две попадения.
През годините и двата отбора са имали интересни моменти. На 17 юли 1927 г. в София е записано първото равенство (3:3), а на 7 декември 1958 г. в Анкара двете страни се срещат отново след 26-годишна пауза. През октомври България и Турция са играли три пъти – винаги в южната ни съседка – с една победа за нас, една загуба и едно равенство.
Досегашният баланс е ясен: 23 мача – 10 победи за България, 6 равенства и 7 загуби. Утрешният двубой ще бъде първият официален с квалификационен характер в почти вековната история на това балканско съперничество, което продължава да носи своята тежест, традиция и символика.
До момента в България са се изиграли 9 срещи, в Турция – 12, а две са били на неутрален терен. Статистиката сочи, че нашият тим никога не е губил като домакин – 6 победи и 3 равенства при голова разлика 27:11. Един от двубоите е бил в Стара Загора (0:0), а останалите осем са се провели в София. В южната ни съседка балансът е 6 победи за домакините, 3 равенства и 3 успеха за България при голова разлика 21:12, докато на неутрален терен двете страни си разменят по една победа.
Първият сблъсък между България и Турция датира от 10 април 1925 година на стадион „Таксим“ в Истанбул пред 4 000 зрители. Срещата завършва 2:1 за домакините, а първият гол в историята на националния ни отбор е дело на Никола Мутафчиев – Колишчето, родом от Стара Загора и играч на Левски. Тогава наставник на тима е австриецът Щейскал, а това е едва третият официален мач в историята на българския национален отбор.
Първата победа за България идва шест години по-късно – на 27 септември 1931 година. На стадион „Юнак“ в София трикольорите печелят с 5:1 в мач за Балканската купа. Головете реализират Михайло Лозанов (4) и Асен Пешев (1). Именно този резултат, заедно с още една победа с 5:1 през 1974 година, остава най-убедителният в историята на сблъсъците с Турция. Най-тежкото поражение е регистрирано на 18 април 1973 г. в Измир – 2:5 за домакините. Двубоят е част от Балканското първенство, а съставът на Христо Младенов тогава е бил предимно от млади играчи до 23 години, подсилен с футболисти извън плановете за решаващата световна квалификация срещу Португалия, която България печели две седмици по-късно с 2:1.
Сред любопитните статистики, предоставени в текст на колегите от "Тема Спорт", е фактът, че България е реализирала само две дузпи в тези срещи – чрез Асен Пешев и Атанас Александров, докато единствената отсъдена за Турция е пропусната. С най-много мачове за България срещу Турция – по пет, са Иван Димитров, Тодор Диев и Павел Панов. Сред водещите ни голмайстори в това съперничество личат имената на Христо Бонев и Спас Дебърски – всеки с по три гола, а след тях идват Панчев, Пешев, Стоянов, Люцканов, Панов, Желязков и Бербатов с по две попадения.
През годините и двата отбора са имали интересни моменти. На 17 юли 1927 г. в София е записано първото равенство (3:3), а на 7 декември 1958 г. в Анкара двете страни се срещат отново след 26-годишна пауза. През октомври България и Турция са играли три пъти – винаги в южната ни съседка – с една победа за нас, една загуба и едно равенство.
Досегашният баланс е ясен: 23 мача – 10 победи за България, 6 равенства и 7 загуби. Утрешният двубой ще бъде първият официален с квалификационен характер в почти вековната история на това балканско съперничество, което продължава да носи своята тежест, традиция и символика.
