Източник на снимката: startphoto.bg Сълзи и ритуал - Янев преживя отново 2016-а
Емоцията след Лудогорец върна спомена за един от най-силните моменти в историята
- 01/05/2026
Емоцията заля ЦСКА в секундите след елиминирането на Лудогорец, но най-силният образ остана този на Христо Янев в центъра на терена.
Треньорът събра своите футболисти, изрече кратка, но заредена реч, а след това ги поведе към феновете. Когато стигнаха до сектор Г, всичко вече беше ясно – това не беше просто класиране за финал. Това беше момент. В очите на Янев се появиха сълзи.
Сцената обаче не е нова.
Тя има своя предистория, и тя води към 20 април 2016 година. Тогава Янев направи същото след успеха с 2:0 над Берое, който прати „червените“ на финал с общ резултат 4:0. Головете тогава бяха дело на Преслав Йорданов и Николай Цветков-Демона, а атмосферата на „Българска армия“ бе чиста еуфория.
Разликата?
Тогава нямаше дерби с Левски, което да внесе напрежение в дните преди реванша. Всичко беше празник. Футболистите дори вдигаха Янев на ръце, а месец по-късно – на 24 май – този път завърши с трофей след победа с 1:0 над Монтана.
Днес историята отново чука на вратата.
Ритуалът е същият. Емоцията също.
Остава само последната крачка.
Треньорът събра своите футболисти, изрече кратка, но заредена реч, а след това ги поведе към феновете. Когато стигнаха до сектор Г, всичко вече беше ясно – това не беше просто класиране за финал. Това беше момент. В очите на Янев се появиха сълзи.
Сцената обаче не е нова.
Тя има своя предистория, и тя води към 20 април 2016 година. Тогава Янев направи същото след успеха с 2:0 над Берое, който прати „червените“ на финал с общ резултат 4:0. Головете тогава бяха дело на Преслав Йорданов и Николай Цветков-Демона, а атмосферата на „Българска армия“ бе чиста еуфория.
Разликата?
Тогава нямаше дерби с Левски, което да внесе напрежение в дните преди реванша. Всичко беше празник. Футболистите дори вдигаха Янев на ръце, а месец по-късно – на 24 май – този път завърши с трофей след победа с 1:0 над Монтана.
Днес историята отново чука на вратата.
Ритуалът е същият. Емоцията също.
Остава само последната крачка.






