Отборът на Левски продължава с активната си подготовка преди началото на сезон 2025/26. Той би трябвало да бъде идея по-специален, тъй като „сините“ се завръщат в европейските клубни турнири. При това с реномето на вицешампион и във втората по сила клубна надпревара на УЕФА – Лига Европа. По ирония на съдбата, опонент на столичния гранд в първия квалификационен кръг ще бъде не кой да е, а старият им познайник – Апоел (Беер Шева).

Селекцията на Хулио Веласкес е домакин в първата среща на 10 юли, докато ответният сблъсък е след 7 дни в унгарския град Нирегихаза, на стадион „Вароши“. Апоел със сигурност ще търси реванш от „сините“, които ги отстраниха в третия квалификационен кръг от Лигата на конференциите през 2023 година. Тогава столичани, водени от Николай Костов, отстраниха израелците с общ резултат 2:1. Първият мач в Израел завърши 0:0, а реваншът на стадион „Георги Аспарухов“ беше повече от епичен, като късен гол на Роналдо сложи точка на съперничеството.

24 месеца във футбола са много!

Във футбола две години могат да бъдат ужасно много време. Седмица преди стартовия сблъсък между Левски и Апоел, няма да бъде изненада, ако кажем, че промените в двата състава са сериозни. Левскарите преживяха още от обичайните за тях върхове и спадове, но пък сякаш се стабилизираха финансово. Второто място от предходната кампания дава леки надежди, че правилната посока е взета, а почеркът на испанския треньор Хулио Веласкес започва да става все по-видим. Проблем за „сините“ остава липсата на постоянство.

Но в този текст, далеч по-важно е да разучим какво може да предложи опонентът на Левски – Лига Европа. Апоел (Беер Шева) е колкото различен от онзи през 2023, толкова и същият, който преди 12 месеца взе скалпа на Черно море в Лигата на конференциите. На „червено-белите“ обаче тегне прокобата на войната. Неспокойната обстановка в Близкия Изток направи така, че евреите да напуснат пределите на своята родина и временно да се заселят в Полша, където да тренират до началото на европейската си кампания. За да се случи всичко това, Израел извърши цяла акция до транспортирането на тима до Европа, в която бяха замесени чиновници на най-високо ниво.

Войната трудно ще повлияе психически на Апоел

Колкото и ужасно да звучи, отборите от гореспоменатата държава често попадат в подобна кризисна ситуация. Именно това ги прави толкова психически устойчиви и неподвластни на локацията, където се провеждат техните срещи. А сега е време да си припомним малко повече за историята на Апоел (Беер Шева), след което да се акцентираме върху сегашната формация на тима.

Апоел (Беер Шева) вече има достатъчно сериозен опит на високо ниво. А и успехи, които според гледната точка, дори могат да се сравняват с тези на "сините".

В знойното сърце на пустинята Негев се намира град Беер Шева – старинен, суров и дълбоко свързан с идентичността на Израел. Именно оттук започва историята на Апоел (Беер Шева) – клуб, роден през 1949 г., който през десетилетията превръща пустинната романтика в съвременна футболна сила.

От 0:10 срещу Рода до две поредни победи над Интер

Дълго време "червено-белите", наричани още "камилите", живеят в сянката на грандовете Макаби (Тел Авив), Апоел (Тел Авив) и Бейтар (Йерусалим). Първият голям пробив идва през 1975 и 1976 г., когато тимът печели две поредни шампионски титли на Израел. Точно през 1976 г. Апоел прави и своя европейски дебют, включвайки се в групите на тогавашния турнир Интертото – срещу отбори като Херта (Берлин), Стандард (Лиеж) и Кьоге.

Въпреки обещаващото начало, следва дълъг период на колебания и дори изпадания. Европейската сцена сякаш остава мираж. Първата истинска елиминационна поява идва чак през 1994/95 – две загуби от гръцкия Арис с 1:2 и 1:3 в квалификациите за Купата на УЕФА. Сезон по-късно пък съдбата праща испанския колос Барселона на пътя на израелтяните – краен резултат: 0:7 и 0:5, но с оставена следа в паметта на феновете.

Най-голямото унижение в европейската история на клуба идва през 1997 г., когато губи с 0:10 от Рода (Холандия) в турнира КНК – резултат, който и до днес е най-тежкото поражение в международната история на отбора.

Истински терминатор за българските отбори

И все пак, от 2010-а натам, Апоел (Беер Шева) изживява нещо като футболно възраждане. С идването на амбициозното ръководство и подсилването на селекцията, клубът прави истински пробив. От 2016 г. досега израелският тим се превръща в редовен участник в груповите фази на Лига Европа и Лигата на конференциите – общо четири пъти за по-малко от десетилетие.

Сезон 2016/17 е емблематичен. Тимът елиминира Лудогорец, преминава през Хонвед и стига до групите на ЛЕ. Там идват и двете паметни победи над Интер (Милано) – 2:0 в Израел и 3:2 на "Сан Сиро". По-късно се добавя скалпът на френския Ница (1:0, 2020 г.), а през 2022 отстранява последователно Динамо (Минск), Лугано и Университатя (Крайова), за да влезе в групите на Лигата на конференциите.

Имената на българските клубове също фигурират в европейската му история. Освен славната победа над Лудогорец, Апоел (Беер Шева) елиминира убедително Арда (6:0 общ резултат през 2021), а година по-късно – и Черно море. Засега само Левски е имал честта да отстрани „камилите“.

През сезон 2024/25 тимът завърши втори в израелската Висша лига – само на две точки зад Макаби (Тел Авив). Настоящият състав е балансиран микс от местни звезди и чуждестранни попълнения.

Беер Шева е много по-силен, отколкото преди 2 години!

С оглед на настоящия състав на Апоел, няма да бъде пресилено, ако обяви, че отборът е с класи над онзи тим, който преклони глава пред „сините“ преди две години.

Сред лидерите личат имената на ветерана и капитан Мигел Витор (натурализиран португалец), добре познатият у нас с изявите си за Лудогорец плеймейкър - Дан Битон, Кингс Кангва (Замбия) – направил достатъчно добра кариера в Цървена звезда, дефанзивният халф - Лукас Вентура (Бразилия), а също така и националният страж на Израел – Офир Марсиано.

В нападение тимът разчита на Алон Турджеман, който не спира да бележи, макар и гонещ 35 години, камерунския таран Пол Гарита и сърбина Игор Златанович. Последният дойде през това лято от друг местен тим – Макаби (Нетаня), за който вкара 45 попадения в 115 мача.

Да не забравяме и за нашия Йони Стоянов. Българският национал отбеляза попадението при загубата на „Герена“ с 1:2 през 2023-а, но през тази година не се слави със статута на титуляр в селекцията на Ран Козух. Макар и да има универсални функции, играейки на висота, на поне няколко поста, Йони влиза за по 20 минути на мач, а на всичкото отгоре се контузи в края на април и оттогава няма официален двубой.

Освен настоящия състав, Апоел успя да свърши работа и на трансферния пазар, финализирайки две входящи сделки. Носителят на Купата на Израел се подсили с Мохамед Канаан и Офир Давидзада.

Канаан е на 25 години и подписа договор за четири сезон. За правата му са платени 300 хиляди евро, макар че в "Transfermarkt" е оценяван на 1,5 милиона от валутата на ЕС. През миналия сезон Канаан вкара 17 гола и направи шест асистенции за Ашдод във всички турнири. Играе като атакуващ халф. Давидзада е на 34 години и е петкратен шампион на Израел. Юноша е на Апоел (Беер Шева) и се завръща в родния си клуб от Макаби (Тел Авив), където бе част от супер отбор, сътворил невероятен рейд в Европа. Играе като ляв бек.

Ран Козух – модерният израелски специалист

От 2024 година отборът е ръководен от Ран Козух, който се ползва с доверието на ръководството. Позициите на специалиста се подсилиха и със спечелването на Щатската купа преди няколко месеца, когато във финалния сблъсък победен бе Бейтар (Йерусалим) с 2:0. 44-годишният бивш десен бек вече е завоювал общо три трофея в през кратката си кариера, както и второ място в израелското първенство. Постигнатото вече му прави и сериозна реклама в страната, като не са рядкост спекулациите, че е пред поемане на някой от грандовете от Хайфа или Тел Авив.

Oчакванията са, че Апоел (Беер Шева) няма да изневери на своя обичаен стил и ще излезе във формация 4-3-3 срещу Левски. Ако не се получат неочаквани контузии, на вратата би трябвало да застане Офир Марсиано, а карето защитници пред него се очертава да бъдат завърналият се в родния си клуб Офир Давидзаза, Балтакса,Мигел Виктор и Мизрахи. В халфовата линия титуляр трябва да е новото попълнение Мохамед Каанан заедно с Кингс Кангва и Дан Битон. За върха на атаката сигурен е Алон Турджеман, подкрепян от национала на Израел – Амир Ганах, а за вдясно до последно ще се избира измежду Шей Елиас, Рой Гордана, Елиел Перетс или Захи Ахмед.

Извод

По подобие на сблъсъците отпреди две години, отборът на Левски отново излиза в ролята на аутсайдер срещу евреите. Тогава добрата новина за клуба бе, че „сините“ гостуваха в първата среща и благоприятният резултат от нея им помогна за нещо повече на „Герена“. Сега левскарите ще трябва да са агресивни още от първия съдийски сигнал в София, за да бъдат идея по-спокойни за реванша в Унгария. Макар и на неутрален терен, ответният сблъсък крие своите подводни камъни за хората на Веласкес и поради този факт, домакинството на „Георги Аспарухов“ ще трябва да бъде спечелено с цената на всичко.

Нека не забравяме, че елиминиране на опонент в Лига Европа, освен добро във финансов аспект, дава и бонус +2 мача евротурнирите , тъй като потенциално отпадане в ЛЕ, на някакъв етап, означава и продължаване в Лигата на конференциите.

Макар и повторното отстраняване на Апоел да не бъде най-големият успех в историята на Левски, пращането на „камилите“ у дома ще даде положителен знак, че отборът вече има своя облик при Хулио Веласкес и определено е нещо повече от селекция, играеща мач за мач. Ключът към евентуални мачове с Брага ще бъде добрата игра в защита, където обичайните непредизвикани грешки трябва да бъдат сведени до минимум. В халфовата линия е нужно да се разчита на лидерството, което дава Георги Костадинов, докато макар и частично прекроена, атаката ще има отговорността да е в необходимия синхрон, за да реализира откриващите се голови положения.

Изпитанието за Левски изглежда трудно преодолимо, но пък „сините“ обичат да творят неочакваното в Европа. Дали пък това не е началото на една нова приказка, този път с автор дон Хулио?