Съдбата отново повежда Левски на емоционално европейско пътешествие. Към място, което сякаш е омагьосано за "сините". Португалия – страна на фадо, вино и футболна страст, но и земя, където всеки опит на Левски да остави следа досега е завършвал с болка. Три пътувания до Иберийския полуостров. Три поражения. И едва двама мъже, които са разпечатвали мрежи там – Георги Аспарухов и Кирил Миланов. Толкова.

Сега на хоризонта се задава нов шанс. Четвърто пътуване. И възможност за пренаписване на цяла една глава. Перото в мастилницата вече е потопено от Хулио Веласкес и неговия екип.

Всичко започва през сезон 1965/66, когато Левски се изправя срещу Бенфика в осминафиналите на Купата на европейските шампиони.


Съперникът - великан, блестящ от таланта на Еузебио, Жозе Аугусто,Марио Колуна и компания. Първият мач в София – 2:2, но на митичния "Ещадио да Луш" домакините излизат с пълна мощ. Левски не трепва – Георги Аспарухов бележи два гола, но "лисабонските орли" надделяват с 3:2 в един от най-качествените европейски спектакли на онова десетилетие. Еуфорията на португалците контрастира с гордостта в синьо, а Еузебио до края на живота си се запленява от футболната магия на Гунди.

Следват драмите от 1976 г. и гостуването на Боависта в турнира за КНК. В Порто, на „Ещадио до Беса“, „сините“ отстъпват с 1:3. Голът на Кирил Миланов обаче остава златен – на реванша в София Левски обръща развоя с 2:0 и продължава напред. Поражение, което носи сладък вкус – рядко футболно явление, при което загубата всъщност е стъпало към триумфа. А Миланов – вторият левскар, вкарал на португалска земя, се вписва до Гунди в „синия“ пантеон на величието.

Най-тежкото поражение идва през новия век – 2010 година, груповата фаза на Лига Европа. Левски гостува на Спортинг в Лисабон и претърпява разгром с 0:5. Няма отпор, няма реакция. Само празни погледи и скръбна тишина на „Жозе Алваладе“. Мач, в който „сините“ остават без глас, без удар и без следа. Сянка на самите себе си.

След него настава и огромният скандал между Георги Петков и тогавашният собственик Тодор Батков, който открито обвинява стража, че е играл симулативно...

Така изглежда досегашната „синя“ глава в португалската книга на Европа – като дневник на изгубен мореплавател, който все още търси своя пристан на победата.

Но Левски не е отбор, който се дава лесно на статистиката. Винаги, когато изглежда, че всичко е предрешено, отнякъде се ражда надежда. И когато "сините" отново се запътят на Запад, те няма да пътуват сами. Ще носят със себе си цяла една история. Ще се борят с миналото. И ще опитат да го победят.

За да не останат Гунди и Миланов сами.

За да се чуе отново български гол под португалското слънце.

И най-вече – за да се обърне посоката на историята!