Източник на снимката: startphoto.bg🔥 Емоция и разум: рецептата на Хулио Веласкес за „синята“ любов
От равнодушие до обич - пътят на испанеца в Левски
- 29/08/2025
Когато Хулио Веласкес пристигна в началото на годината, в Левски нямаше еуфория. Повечето фенове го приеха равнодушно, а някои дори със скептицизъм - непознат испанец, идващ в момент на кризи и съмнения. Никой не очакваше чудеса, а и връзката между новия треньор и публиката не се роди веднага.
С времето обаче Веласкес започна да показва професионализма си. Стана ясно, че това е човек, който изпипва всеки детайл и не прави компромиси с Левски. Влага се на 1000 процента, държи всичко да е подредено и на високо ниво - от тренировките до поведението на футболистите на терена. Постепенно феновете видяха в него не просто треньор, а истински лидер.
В Нидерландия го нарекоха „Принца на карнавала“ заради емоциите, които носи край страничната линия. Но истината е различна - Веласкес е емоционален, да, но същевременно е изключително рационален и далеч от показността. Любовта между него и синята публика не се роди като буря или внезапна страст. Тя дойде бавно, изпитателно, изградена с доверие, резултати и отношение.
Важното е, че испанецът показа колко цени своите играчи. Дори в тежки моменти намира начин да подчертае, че е горд от тяхното старание. Никога не рискува здравето им – както направи със Сангаре и Костадинов, когато въпреки желанието на мнозина фенове да ги видят в реванша, той предпочете да не рискува повторни контузии. Това е треньор, който мисли в перспектива, а не се поддава на моментни емоции.
Емоции има, но те вървят ръка за ръка с хладния разум. Веласкес умее да балансира - едновременно да живее всеки мач на пълни обороти и да запазва ясна визия за развитието на отбора. Това го прави различен. В България такива типове треньори са малко - той е модерен, с ясна философия, със силна емоция, но и със здрава стъпка на земята.
И ако в началото на годината името му беше прието с равнодушие, то днес Хулио Веласкес вече има едно сигурно предимство – уважението на „Герена“.
С времето обаче Веласкес започна да показва професионализма си. Стана ясно, че това е човек, който изпипва всеки детайл и не прави компромиси с Левски. Влага се на 1000 процента, държи всичко да е подредено и на високо ниво - от тренировките до поведението на футболистите на терена. Постепенно феновете видяха в него не просто треньор, а истински лидер.
В Нидерландия го нарекоха „Принца на карнавала“ заради емоциите, които носи край страничната линия. Но истината е различна - Веласкес е емоционален, да, но същевременно е изключително рационален и далеч от показността. Любовта между него и синята публика не се роди като буря или внезапна страст. Тя дойде бавно, изпитателно, изградена с доверие, резултати и отношение.
Важното е, че испанецът показа колко цени своите играчи. Дори в тежки моменти намира начин да подчертае, че е горд от тяхното старание. Никога не рискува здравето им – както направи със Сангаре и Костадинов, когато въпреки желанието на мнозина фенове да ги видят в реванша, той предпочете да не рискува повторни контузии. Това е треньор, който мисли в перспектива, а не се поддава на моментни емоции.
Емоции има, но те вървят ръка за ръка с хладния разум. Веласкес умее да балансира - едновременно да живее всеки мач на пълни обороти и да запазва ясна визия за развитието на отбора. Това го прави различен. В България такива типове треньори са малко - той е модерен, с ясна философия, със силна емоция, но и със здрава стъпка на земята.
И ако в началото на годината името му беше прието с равнодушие, то днес Хулио Веласкес вече има едно сигурно предимство – уважението на „Герена“.
