⚡ АЗ не е страшилище, но Левски сам влезе в капана му

АЗ Алкмаар не се оказа страшилище, но взе своето. Левски загуби с 0:2, но мачът показа, че нидерландците далеч не са онзи страховит съперник, който мнозина очакваха като за това допринесе добрата игра на "сините“. Двата гола във вратата на Светослав Вуцов дойдоха след лековати грешки, които на това ниво се наказват безмилостно.

Феновете не знаеха какво да очакват преди двубоя, но видяха отбор, който се изправи достойно срещу клуб от една от водещите европейски първенства. Левски отново показа, че може да се противопостави на тимове с по-голям бюджет и име. В същото време излязоха наяве добре познатите проблеми – липсата на класен нападател, този, който да решава мачове с един удар.

Ключовият момент дойде при 0:1, когато Марин Петков пропусна блестяща възможност да изравни. При равен резултат мачът щеше да тръгне в съвсем друга посока – психологическият удар за АЗ щеше да бъде сериозен, а самочувствието на „сините“ още по-голямо. Това положение показа колко болезнено отсъства истински таран, способен да превърне малкото шансове в голове.

Хулио Веласкес обаче има заслугата да изгради боеспособен състав. Левски не се плаши от имената на съперниците и вече играе с повече увереност. В този мач изпъкнаха няколко фигури:

Светослав Вуцов – намеси се отлично на няколко пъти и държа дълго време "сините" в мача.

Майкон – впечатли с бързината си и дисциплината, с която изпълняваше тактическите изисквания на треньора. При изнасянето на топката често влизаше навътре в средата и успешно участваше в изграждането на атаките.

Алдаир – агресивен, полезен и в двете фази на играта. Покриваше целия си фланг – и в собствената, и в противниковата половина, като постоянно даваше енергия и баланс на отбора.

Гашпер Търдин – стабилен, постоянен, без излишни грешки, донесе сигурност и зрялост в представянето си.

В крайна сметка Левски отново се победи сам - с пропуснатите си шансове и с липсата на човек в предни позиции, който да направи разликата. Може би точно тук е следващата стъпка в развитието на тима - да бъде привлечен нападател, който да решава подобни мачове. Защото без голове не можеш да победиш никого, дори когато играеш наравно по всичко останало.

Шансовете за реванша в Нидерландия са минимални - почти илюзорни. Но докато има още един мач, надеждата остава. А генералните заключения за този Левски ще се правят след края на сблъсъка. Дотогава обаче остава едно безспорно впечатление - Хулио Веласкес създава отбор, който върви напред и вече няма комплекс да се изправя срещу по-силни съперници. И макар че резултатът не беше този, който феновете искаха, Левски показа, че е жив и че има гръбнак, върху който може да гради бъдещето си.