💙 Ако любовта не е лудост, тя изобщо не е любов

23 август 2020 година. Левски губи на „Герена“ от Царско село с 0:1. Кръгът е едва трети в първенството, но атмосферата около клуба е апокалиптична. Дотук „сините“ вече са загубили на старта от Берое и са направили равенство с Арда. Но резултатите не са най-страшното. Отборът е раздиран от тежка финансова криза. Месеци наред футболисти, треньори и служители не са получавали заплати. Над клуба виси един-единствен въпрос: ще го има ли утре Левски? Несъстоятелността изглежда реална опасност, в която никой фен не иска да повярва. И тогава именно привържениците взимат съдбата в ръцете си – дарителски кампании, събиране на средства. По-късно се намериха и спонсори. Левски оцеля, защото любовта оцелява.

19 август 2025 година. Пет години по-късно картината е коренно различна. Левски не само го има – той е по-жив от всякога. Хиляди фенове застават на дълги опашки от ранни зори, за да си купят билет за плейофа с АЗ Алкмаар. За броени часове 30 000 билета са изкупени. Националният стадион е пред разпродажба и феновете вярват, че ще бъде пълен за двубоя с нидерландския тим.

И какво ще празнуват левскарите? Не само един мач. Ще празнуват своята любов, своята преданост и своята лудост. Защото резултатът е важен, но още по-важна е най-голямата преданост на Левски - неговата публика. Тя е като клетва пред олтара – "в добро и в зло".

Пътят е дълъг, стръмен и труден. Но какво от това? Левски има най-важното – любовта на своите привърженици и тяхната лудост. Лудостта да обичат, да чакат с часове на опашки, да пеят, да вярват, да са винаги до отбора.

Защото, ако любовта не е лудост – тя изобщо не е любов.